Експрес Слънчев бряг се вряза със 100 км/ч в товарна композиция, войници цяла вечер вадеха телата
8 са жертвите на злополуката, а 56 - пострадалите
Хората, живеещи в Казичене, още потръпват, спомняйки си злокобната нощ преди 30 година, когато тежка влакова акцидент умъртви 8 и рани тежко 56 души. Живеещите около гарата се готвели да си лягат, когато застрашителен гръм ги предиздвикал да хукнат към релсите, където стотици ранени и оживели се опитвали да излязат от смачканите вагони. Разследване откри виновните, съдът ги наказа. А хората, които оцеляха, дълги години не смеят да пътуват с влак.
Денят е 17 август 1992 година. Стотици софиянци пътуват с нощния експрес „ Слънчев бряг “ към морето. Около 22.30 ч. те доскоро са се отправили от гарата в столицата и предусещат ваканцията, която са чакали цяла година. В същото време машинистът Красимир Тодоров и помощникът му Валентин Кръстев изчакват разрешение за маневра на ръководената от тях товарна композиция на жп гара Казичене, за да реалокират товарните вагони на друг коловоз. Внезапно Тодоров взема решение да прескочи да си вземе нещо за ядене, като оставя помощника си Кръстев сам. В отсъствието на титулярния машинист композицията получава светлинен сигнал, с който се разрешава маневрирането и Кръстев взема решение да го извърши. По-късно ще се окаже, че е пил, което му донесе по-тежка присъда.
Помощник-машинистът подкарва товарния влак, гледайки към задната му част, за да следи сигналите от маневрената бригада и не вижда две, оказали се съдбовни, неща отпред - че светлинният сигнал към този миг се сменил и е червен и че стрелката се обърнала и е дала линия на експрес „ Слънчев бряг “. Той би трябвало да премине транспорт през гара Казичене и се движи със скорост от 100 км/ч. Сблъсък е неминуем и яростен. От удара дерайлират двата локомотива, два вагона от товарния влак и пет - от експреса. Няколкостотин метра релси са огънати и разрушени, скъсана е и контактната мрежа. Най-много от умрелите са в предната част на експреса, където първокласният вагон е сплеснат до неяснота.
Светкавично на място са изпратени десетки военнослужещи от Транспортни войски, екипи на полицията, включително спецподразделението за борба с безредиците на Столична дирекция на вътрешните работи и напълно всички дежурни коли за незабавна помощ на Спешна помощ в София. За да освободят ранените, спасителите режат вагоните с флексове и горелки. В три лечебни заведения - „ Пирогов “, ИСУЛ и ВМА се борят за живота на пострадалите. Униформените чиновници на реда са отделили целия периметър към зверския спор и задачата им е тежка – би трябвало да удържат десетките роднини на пътуващите в експреса, които само за час след злополуката са пристигнали на мястото. В тъмнината пред купчината ламарина те се пробват да намерят близките си.
На помощ са пристигнали и жители на Казичане, които идват преди военните и колите за незабавна помощ.„ Около вагоните беше осеяно с тела “, спомня си след години Мария Стоева. „ От купчините желязо се чуваха воплите на ранените. Със брачна половинка ми успяхме да спасим трима души. Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха семейство с 10-годишната си дъщеря. Съпругът ми унищожи стъклото на вагона, което беше напукано, единствено че кой знае по какъв метод и защо все още здраво. Първо излезе дребното момиченце, а по-късно родителите му. На детето му нямаше нищо, само дето беше изпаднало в шок.
Майка му и баща му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака “, споделя дамата, която живее колкото да на стотина метра от мястото на нещастието. Най-много са пострадалите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два. Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, по този метод и не се разсъни повече ”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където пострадалите са най-много.
Призори идват кранове на Строителни войски заедно с няколко танка и бронетранспортьори, които започват разбъркването на дерайлиралите вагони. На мястото идват шефовете на Министерство на вътрешните работи и политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава пострадалите, настанени в „ Пирогов “. Разследването на злополуката не престава две години. Освен пияният помощник-машинист Валентин Кръстев, упрекнати са машинистът Красимир Тодоров, началник влакът Ангел Ботев и диспечерът Стефан Петров. Делото влиза в съда през 1994 година, единствено че по-късно 8 пъти е отлагано.
На 10 юни 1998 година - шест години след нещастието - Софийският градски съд издава присъдите. Магистратите постановяват 12 години затвор за помощника Кръстев, 8 години „ лишаване от самостоятелност “ за машиниста Тодоров и 5 години затвор за началник влака Ботев. Съдът приема, че тримата са работили по недосетливост. Единственият оправдан е диспечерът Петров, по този начин като е подал в точния миг забранителният сигнал, единствено че пияният помощник машинист не го е видял. По това време Петров е 25-годишен и в нощта на злополуката косата му побелява.
Източник: BGspomen.bg
Хората, живеещи в Казичене, още потръпват, спомняйки си злокобната нощ преди 30 година, когато тежка влакова акцидент умъртви 8 и рани тежко 56 души. Живеещите около гарата се готвели да си лягат, когато застрашителен гръм ги предиздвикал да хукнат към релсите, където стотици ранени и оживели се опитвали да излязат от смачканите вагони. Разследване откри виновните, съдът ги наказа. А хората, които оцеляха, дълги години не смеят да пътуват с влак.
Денят е 17 август 1992 година. Стотици софиянци пътуват с нощния експрес „ Слънчев бряг “ към морето. Около 22.30 ч. те доскоро са се отправили от гарата в столицата и предусещат ваканцията, която са чакали цяла година. В същото време машинистът Красимир Тодоров и помощникът му Валентин Кръстев изчакват разрешение за маневра на ръководената от тях товарна композиция на жп гара Казичене, за да реалокират товарните вагони на друг коловоз. Внезапно Тодоров взема решение да прескочи да си вземе нещо за ядене, като оставя помощника си Кръстев сам. В отсъствието на титулярния машинист композицията получава светлинен сигнал, с който се разрешава маневрирането и Кръстев взема решение да го извърши. По-късно ще се окаже, че е пил, което му донесе по-тежка присъда.
Помощник-машинистът подкарва товарния влак, гледайки към задната му част, за да следи сигналите от маневрената бригада и не вижда две, оказали се съдбовни, неща отпред - че светлинният сигнал към този миг се сменил и е червен и че стрелката се обърнала и е дала линия на експрес „ Слънчев бряг “. Той би трябвало да премине транспорт през гара Казичене и се движи със скорост от 100 км/ч. Сблъсък е неминуем и яростен. От удара дерайлират двата локомотива, два вагона от товарния влак и пет - от експреса. Няколкостотин метра релси са огънати и разрушени, скъсана е и контактната мрежа. Най-много от умрелите са в предната част на експреса, където първокласният вагон е сплеснат до неяснота.
Светкавично на място са изпратени десетки военнослужещи от Транспортни войски, екипи на полицията, включително спецподразделението за борба с безредиците на Столична дирекция на вътрешните работи и напълно всички дежурни коли за незабавна помощ на Спешна помощ в София. За да освободят ранените, спасителите режат вагоните с флексове и горелки. В три лечебни заведения - „ Пирогов “, ИСУЛ и ВМА се борят за живота на пострадалите. Униформените чиновници на реда са отделили целия периметър към зверския спор и задачата им е тежка – би трябвало да удържат десетките роднини на пътуващите в експреса, които само за час след злополуката са пристигнали на мястото. В тъмнината пред купчината ламарина те се пробват да намерят близките си.
На помощ са пристигнали и жители на Казичане, които идват преди военните и колите за незабавна помощ.„ Около вагоните беше осеяно с тела “, спомня си след години Мария Стоева. „ От купчините желязо се чуваха воплите на ранените. Със брачна половинка ми успяхме да спасим трима души. Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха семейство с 10-годишната си дъщеря. Съпругът ми унищожи стъклото на вагона, което беше напукано, единствено че кой знае по какъв метод и защо все още здраво. Първо излезе дребното момиченце, а по-късно родителите му. На детето му нямаше нищо, само дето беше изпаднало в шок.
Майка му и баща му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака “, споделя дамата, която живее колкото да на стотина метра от мястото на нещастието. Най-много са пострадалите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два. Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, по този метод и не се разсъни повече ”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където пострадалите са най-много.
Призори идват кранове на Строителни войски заедно с няколко танка и бронетранспортьори, които започват разбъркването на дерайлиралите вагони. На мястото идват шефовете на Министерство на вътрешните работи и политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава пострадалите, настанени в „ Пирогов “. Разследването на злополуката не престава две години. Освен пияният помощник-машинист Валентин Кръстев, упрекнати са машинистът Красимир Тодоров, началник влакът Ангел Ботев и диспечерът Стефан Петров. Делото влиза в съда през 1994 година, единствено че по-късно 8 пъти е отлагано.
На 10 юни 1998 година - шест години след нещастието - Софийският градски съд издава присъдите. Магистратите постановяват 12 години затвор за помощника Кръстев, 8 години „ лишаване от самостоятелност “ за машиниста Тодоров и 5 години затвор за началник влака Ботев. Съдът приема, че тримата са работили по недосетливост. Единственият оправдан е диспечерът Петров, по този начин като е подал в точния миг забранителният сигнал, единствено че пияният помощник машинист не го е видял. По това време Петров е 25-годишен и в нощта на злополуката косата му побелява.
Източник: BGspomen.bg
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ